„Ахмадия” е световно известна, не политическа, мирна общност. Тя се придържа към принципите, заложени в Свещения Коран, като изграждане на братски връзки между хората, жертването на време и пари за благото на човечеството, безусловна справедливост и доброжелателство към хората, независимо от пола, религията и расата им. Тя се опитва да служи за благото на страната, където е основана, проповядвайки добро чрез молитва и безкористно служене на нуждаещите се и бедните, като се придържа към възвишения морал на тези, които се борят срещу злото и егоизма. Ахмадия се е разпространила в повече от 191 държави по света някои от тях са: Великобритания, Холандия, Франция, Германия, Белгия, Швейцария, Канада, Австралия, САЩ и т.н., наброявайки повече от 200 милиона души от всички съсловия. Общността подкрепя доброто образование, придобиването на знания, равни права за мъжете и жените и споделянето на мъдри напътствия с хората. Тя не следва лични финансови подбуди. Сред нейните последователи е първият мюсюлманин, носител на Нобелова награда, проф д-р Абдус Салам (получил награда за принос в областта на теоретичната физика) и сър Зафрула Хан, бивш председател на международния съд в Хага.

 

Основни убеждения на Мюсюлманската джамаат „Ахмадия”

“Ние вярваме, че никой друг не заслужава да му се молят освен Всемогъщият Бог и Хазрат Мухамад (мир и благословиите на Аллах на душата му) е Неговият Пратеник и Катамул Анбийя. Ние вярваме, че ангелите са реални, че Възкресението е реалност и че Денят на Страшния Съд е реалност; че Раят е реалност, а също така и Адът.”
“Ние наистина вярваме, че каквото и да е заявил Славният и Величествен Бог в Свещения Коран и каквото и да е заявил нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах на душата му), според гореспоменатото изявление, е изцяло истина.”
“Ние наистина вярваме, че човекът, който отнеме дори и йота от ислямския закон или добави дори и йота към него или пък поставя основите, по какъвто и да е начин, за отхвърлянето на онова, което е било направено законно в Исляма, е неверник и ренегат спрямо Исляма. Ние предупреждаваме нашата Джамаат, че те трябва да се придържат стриктно и неотклонно към основния момент в ислямската вяра: ‘Няма никакъв друг Бог освен Аллах и Мохамед е Пратеникът на Аллах’ докато са живи и че те трябва да умрат като се придържат твърдо към това убеждение.”
“Също така, те трябва да вярват твърдо във всички Пратеници на Аллах и в откритите Книги, които са признати от Свещения Коран. Те трябва да се придържат стриктно към предписанията на Корана; те трябва да спазват стриктно Молитвите и постенето, да си плащат данъка “Закат”; да извършват ханджийството (поклонничеството); те трябва да съблюдават Исляма като се подчиняват изцяло на неговите предписания, задължения и забрани, така както са изречени от Бога и Неговият Пратеник. Накратко, всички тези неща, било вярвания или дела, по които има консенсус на мненията сред нашите праведни прадеди и които се разбират или приемат като Ислям от общия консенсус на мнения от онези, които следват традициите на Светия Пророк на Исляма трябва да бъдат приемани за задължителни. Ние призоваваме за свидетели Небето и Земята, че именно това е нашата вяра”. (Айямус Сулх, стр. 87- 88, 1 издание)
“Ние сме мюсюлмани. Ние вярваме в Бог, Който е Един и в Калима. Ние вярваме, че Коранът е Книгата на Аллах и че Мухамад (мир и благословиите на Аллах на душата му) е Неговият Пророк и Катамул Анбийя. Ние вярваме в съществуването на Ангелите, в Деня на Страшния Съд и в съществуването на Рая и Ада. Ние казваме ежедневните си молитви, постим през Рамазана и се обръщаме към Кибла.”
“Ние смятаме, че е наш дълг да се въздържаме от всичко онова, което Аллах и Неговият Пророк ни забраняват да правим и да правим онова, което те ни заповядват да правим. Ние нямаме никаква власт да добавяме или да отнемаме каквото и да е от ислямския Шариах. Ние приемаме като част от Исляма всичко, което е дошло до нас от Светия Пророк (мир и благословиите на Аллах на душата му), независимо от това дали ние разбираме или не разбираме неговия raison d’etre. По милостта на Аллах, ние сме момини, мюсюлмани и мууахиди.”

В заключение, Ахмадия е струя чист въздух в съвременните общества. То е допринасяло за възраждането на по-висок морал и духовни ценности в света и е работило за качественото подобряване на обществото където и да е отишло.